Блог на Калин Василев

Тази седмица ми се наложи да се “сблъскам” с Агенцията по вписвания или по-точно с Имотния регистър. Трябваше да извадя удостоверение за тежести на един имот. Викам си – лесна работа, няма да имам никакви нерви и ядове. Да, ама съм се лъгал.
Мъките започнаха още с подаването на заявление за издаване на това удостоверение. Наложи се да попълвам молба по образец, която агенцията не предоставя. Алтернативата бе да я пиша на ръка или да платя 2лв. за едно копие от близкия ксерокс. Това май беше най-скъпият ксерокс, който съм плащал до момента. Наредих се на опашката и седях там близо 50мин., за да си подам документи за по-малко от 2 минути, при една доста навъсена служителка (а беше още около 9 часа. Не искам да си я представям към края на работния ден).
След три дни отидох да си ги взема. Реших, че сега няма да чакам на опашката, защото какво толкова – трябва да си взема едно удостоверение и се предполагаше, че няма да има “задръстване”. Да, ама пак не. Наредих се на опашката и чаках близо час, защото работи само едно гише и предаването на документа изисква доста усилия, подписи и преглеждане на документите. Всички граждани, които бяха на опашката се изнервят доста. Задухата и топлината лъха още от вратата на агенцията. След близо час чакане се сдобих с този документ.

Цялото това ме навежда на мисълта и ме кара да мечтая, кога и българските държавни институции ще заработят като европейските. Защо е необходимо да плащаме толкова данъци и такси, а не се прави нищо, за да се облекчи българският гражданин. Нима е толкова трудно да се направи една система, която да си подаваш и получаваш всичко онлайн. Да оставим настрана, че имотният регистър се прави повече от 4 години от Сименс и все още не е готов. Много корупция и скандали се носят около него.
Питам се докога трябва да се борим срещу бюрокрацията, докога ще трябва да търпим това? И най-важният въпрос – кога България ще стане като нормалните европейски страни, след като всички от управляващите парадират, че всичко ни е европейско ?

Редакция: накрая се оказа, че пак трябва да минавам през всички тези мъки. Понеже имота има смяна на собственик през последните 10 години и трябва да подам още едно заявление, че за всеки собственик се подавало и плащало отделно. При зададен въпрос, защо това не ми бе казано от колежката Ви, ми се отговори: “Тя не е длъжна да ви го казва”.
От къде дявол го взел аз да знам, че за всеки собственик трябва да се подава отделно искане за тежести :( … ей това всеки ден ме отказва да се боря срещу неуредиците и простотията в българските управляващи!

Няма какво да се залъгваме, екипите и отделните хора се мотивират от пари и награди. Внимателно планираната система в тази област може да много важен двигател за успеха. Създавайки програма за мотивиране и награждаване на своите подчинени, трябва да се уверите, че наблягате на групата (екипа), а не на индивидите в нея. Предлагайте награди не само в края на проекта, а и при постигане на по-важни цели по пътя към крайния резултат. Също така внимавайте кой да го връчи, бъдете вие или някои от висшият мениджмънт. Много по-добре ще се почувства човека, ако някои от ръководителите го похвали.
Използвайте креативна система за награждаване. Наред с парите съществуват и много други начини, за да наградите екипа си. Разберете какво други би било ценно за хората. Бъдете креативни, като наградите да отговарят на духа на екипа. Например обявете постиженията на екипа на среща на цялата организация или само пред висшият мениджмънт. Направете фирмено събитие като на него ангажирайте всеки един член на екипа ви да представи проекта. Нека съберат овациите на останалите колеги. Препоръчвайте членовете на вашия екип да станат консултанти на други екипи. Можете да напишете похвала в личното досие на всеки или благодарствено писмо за добре свършената работа. Дайте сили на екипа, като разширите свободата и правото на членовете на взимат решения.
Най-важната награда, която може да дадете е постоянната позитивна обратна връзка. Отбелязвайте постиженията на екипа по време на срещите. Когато позитивната обратна връзка идва от източник извън екипа – писмо или похвала от доволен клиент, споделете славата с всички. В крайна сметка заслугата е тяхна. А когато вие самият получавате похвала, винаги благодарете на екипа си, защото без тях няма да сте в състояние да постигнете същите резултати.
Не забравяйте, че не винаги парите са основният стимул и награда. Съществуват редица други възможности и се опитайте да ги реализирате!

В петък се прибрах към 22:30 от работа и гледам, че са ми спрели Интернет достъпа. Причината – бях забравил да си платя месечната такса на доставчика. Изведнъж взех решението да не си го плащам няколко дни, за да си почина. Намерих повод да си прочета една книжка, която бях купил преди близо 2 месеца и за която все не ми стигаше време.
Управление на проекти, част от Харвард бизнес ревю серията. Мога да кажа, че що годе полезна книжка. Обяснява някои общи неща за управлението на проекти, които не са от софтуерна гледна точка.
Като цяло тази седмица без Интернет ми подейства много зареждащо. Позволи ми да си почина. Отдавна не бях се замислял глобалната мрежа колко “надълбоко” е навлязла в моя живот. Нито си проверявах пощата, нито четях любимите си сайтове и форуми. Както се казва – пълен релакс. Но няма как да избягам от това. От днес започва всичко по старому. Напрежението, имейлите, работата … всичко се връща с пълна сила! Колко по-прост би бил живота ни без Интернет. Но съм сигурен пък и че не бихме могли да го живеем без него.

Между другото през тези дни се убедих, че Венета наистина показва голям прогрес, за тези близо три месеца работа по сайта за обяви за имоти и обяви за автомобили. Много добре се справя и напълно оправдава доверието, което и се гласува. Продължавай така, Вени!