Блог на Калин Василев

Неусетно дойде Коледа, а с нея и надеждата за по-добър живот, повече щастие и късмет.
Най-искрено пожелавам на всички читатели на блога много щастие, повече усмивки и щастливи моменти през следващата година. Нека всички бъдем по-добри, по-добросърдечни и да не гледаме с лоши очи. Вярвам, че всички заедно можем да успеем и да постигнем много неща през 2009.

Весело изкарване на празниците и една по-светла Коледа за всички! Белобрадия старец да Ви донесе каквото си пожелаете!

Дните по Коледа съм си в Кърджали. Снощи бях на един банкет в механата на хотел Арпезос.
Защо го пиша всичко това? Винаги ми е било чудно как по медийното пространство се говори, че има етническо напрежение в Кърджали. Последно за такова чух преди седмица-две. Напрежение между българи и турци няма. Трябва да видите как редом един до друг играят български хора и ръченица, как въртят снага под турски ритми.
От край време в Родопите ръка за ръка си живеят двете етнически раси без каквото и да е било напрежение. Всичко идва от политическите сили, които имам чувството, че някак си изкуствено искат да го предизвикват.
Не спекулирайте с това. Винаги съм се радвал, като виждам на християнски празници да се черпят мюсулмани и обратно. На Великден майка ми винаги носи боядисани яйца и козунаци на вярващите в Исляма, а те на Байряма да връщат жестовете на българи. Турски кмет изнася слово в двора на българска църква и заедно с вярващите обикаля църквата.
Живеем си толкова добре през годините, че чак се чудя за какъв дявол им е на политиците да “предизвикват напрежение” на етническа основа в Кърджали и региона. То просто няма как да се появи иначе.
После говорете, че не сме толерантни хора и българите не стават!

Винаги съм се питал как ли ще се чувствам, ако умре надеждата у мен. Какво ли ще бъде усещането и дали ще мога да се спрява?
Е те, дойде този момент. Днес надеждата умря в мен. Наистина не е приятно усещането. На никого не го пожелавам. Сърцето ти се свива, някакво безразлично ти е и се чудиш къде да се завреш.
Не съм предполагал, че това може да ми се случи…но уви. Нещата понякога не стават, така както сме ги планирали. Нямаш желание дори да станеш от леглото, нямаш желание дори да се погледнеш в огледалото.

Когато надеждата умре – умира и желанието за поглед напред!
Когато надеждата умре – умира всичко, което си го желал с цялото си сърце!
Когато надеждата умре – умира вярата в чудесата!
Когато надеждата умре – умираш и ти самия!

Дано се върне някои ден!

С всеки изминал ден се убеждам все повече, как може да има PM, който силно си вярват, че може да бъдат такива. Реално те не стават за тази работа. Ръководител проект не те прави само там някакво обучение в Университета или поредния сертификат, който си закачаш над бюрото. За да си успешен лидер и ръководител се иска много повече. Хората се раждат такива, не става насила.
Най-големите грешки, който може да направим един РМ е да показва самочувствие и липса на екипна работа. Никога не наричайте работата на членовете на екипа “безполезна” или “безплодна”. Това би ги ядосало и изнервило доста.
Недопустимо е за един ръководител да пита членовете на екипа неща от сорта на: като излизаш в по-дълга отпуска, да не мислиш да напускаш, или да посрещаш колегата в понеделник с думите “да не мислиш да си вземеш болнични за три дни”.
Ръководител проект трябва да подпомага и стимулира членовете на екипа, а не да ги демотивира и да им убива всякакво желание за работа.
Не забравяйте, че Вие не сте най-умните и най-правилните. Вслушвайте се в това, какво ви говорят останалите от екипа. Един РМ не може да знае всичко и да бъде компетентен по всяко едно мнение. Доверете се на членовете на екипа, който са по-големи професионалисти в дадена област от вас и не им противоречете. Само изпадате в конфузни и смешни ситуации.