Блог на Калин Василев

От известно време карам колело в Пловдив. Реших да оставя колата и да влезна малко във форма. Доста време се чудих дали да си взема колело или не, но последната среща с Мартин ми помогна да взема решението :) От това кибичене пред монитора взех, че съм изгубил всякаква форма и така реших да се поразведря малко. Горещо препоръчвам да се възползвате от продуктите на Лидер96 – www.leader96.com. Цените са без конкуренция, а качеството е високо!

Оказа се, че Пловдив е адско трудно място за каране на колело. И то каране в града. Пътищата изобщо не са както трябва, да не говоря за лудите шофьори, които карат с краката си. От край време твърдя, че в София се кара се по-лесно и шофьорите са по-добронамерени. В Пловдив е направо ад. Днес за пореден път един джип, решил да мине на червено, щеше да ме “центрова” по калника :( Никакво предимство на хората, каращи велосипед.

Питам се, кога ли и ние като истински европейци ще имаме удобни велоалеи или поне лудите шофьори ще помислят и за колоездачите, не само затова как да минат на жълто или червено ?
Вие сблъсквали ли сте се с този проблем във Вашият град и решавате ли се на “самоубийствени” разходки с колело из града ?

Да не ти се налага да викаш Бърза помощ днешно време!

Преди известно време дигнах страшно висока температура. Имаше към 40 градуса. Никакви лекарства не успяха да я смъкнат и реших да се обадя на бърза помощ. Бе към 3:00 часа посред нощите.
Обаждам се и обяснявам случаят, а на отсрещната стана ми се казва: “Господине, не може ли да отидете до Втора градска, там има спешен кабинет. Ако можете, още по-добре, се обадете на частната бърза помощ на телефон 6150.”.
Аз съм с 40 градуса температура, не мога да си седя на краката и съм леко дезориентиран, а те ме карат да шофирам или да се обадя на частна бърза помощ. Къде отиват моите пари ? Къде е здравното осигуряване ? Къде ни е бързата помощ ?

Преди време, като провеждах едно обучение на служители на бърза помощ, ги гледах как към 2-3 часа опъват масата в стаята на диспечерите и нареждат кой какво донесъл от вкъщи + бутилка бира. Да не говоря, че един сигнал бе пратен около 30 мин. след приемането му, защото операторката забрави на него! Да не споменавам, че разказваха как да пращат линейката за сладолед или банички в 6 часа сутринта.

Къде ние бързата помощ, питам пак ? Дали всичко това не е една шега и трябва да я преименуваме на “бърза пародия” ?

Днес ставам на 24 и с всяка една изминала година човек става все по-мъдър и отговорен. Поне така казват хората, вече минали по този път.

Обичам да правя равносметка за предната година на рожденният ми ден, а не Нова година – както правят повечето, нормални хора. Лично за мен измината година беше изпълнена с много емоции, даже повече от нормалното. Най-важното е, че положителните бяха много повече от негативните случки.

Напуснах фирмата, в която работех и се отдадох на частният бизнес изцяло. В момента главно се занимавам с www.orm.bg – компания, предлагаща услуги в сферата на е-Маркетинга и онлайн популяризацията. Освен това, наскоро сключихме партньорство с една медийна група, която работи в туристическият бранш. Така се роди е-Маркетинг за хотели. Скоро ще има повече новини за него. Имаше и много емоции, покрай задълженията ми на администратор на българската версия на играта Travian – www.travian.bg. Но за тях малко по-късно, защото скоро се навършва една година от както съм начело на Травиан България.

Щастлив съм, че изживях тази година. Научи ме на много неща. Очукаме ме доволно, което ми позволи да погледна на себи си още по-задълбочено и да разбера защо постъпвам по един, или друг начин. Самоанализа показва, че понякога реагирам без да се замисля. Неща, които никога не бих ги направил за клиентски проекти, ги правя на своите – за щастие без последици до момента. Най-важното е, че човек си взима поука от действията и се старае да не ги допуска. В професионален план всичко се нарежда, като тепърва ще се развива все повече.

В личен аспект – не както ми се искаше се развиват неща, но пак не мога да се оплача. Има какво да се желае и ми се иска, жената на сърцето ми да вярва повече на думите ми и да бъде до мен по всяко едно време. Но както обича тя да казва – няма пълно щастие :) Всичко с времето си.

Човек винаги трябва да се стреми да се усъвършенства, да получава повече и положителните моменти да преобладават. Не позволявайте на враговете, на кризата, на живота да В погажда гадни номерца. Винаги има начин да ги прецакаш ти, да бъдеш щастлив, с това което имаш. Не позволявайте надеждата да си отиде и винаги намирайте време за любимите хора и най-вече – забавление. Не всичко е работа, а щастливите моменти се раждат именно тогава, когато човек се забавлява искрено!

По традиция на Коледа подаръците ги носи Дядо Коледа. Обаче, аз от край време си чакам и дядо Мраз да ми донесе подарък вечерта на 31 Декември. Тази година дядо Мраз също не ми изневери. За подарък ми донесе един много сладки животинки – червенобузи костенурки.

Вече си имат и имена – Леонардо, Микеланджело, Рафаело и Донатело. Много са своенравни и как си бият шамари само – подобно на костенурките нинджа. Ако после излезе някоя женска ще трябва да сменяме името :)
Дано да поживеят по-дълго, че като се знам какъв съм … не ми се мисли :))