Оказа се, че Пловдив е адско трудно място за каране на колело. И то каране в града. Пътищата изобщо не са както трябва, да не говоря за лудите шофьори, които карат с краката си. От край време твърдя, че в София се кара се по-лесно и шофьорите са по-добронамерени. В Пловдив е направо ад. Днес за пореден път един джип, решил да мине на червено, щеше да ме “центрова” по калника :( Никакво предимство на хората, каращи велосипед.

Питам се, кога ли и ние като истински европейци ще имаме удобни велоалеи или поне лудите шофьори ще помислят и за колоездачите, не само затова как да минат на жълто или червено ?
Вие сблъсквали ли сте се с този проблем във Вашият град и решавате ли се на “самоубийствени” разходки с колело из града ?

Преди известно време дигнах страшно висока температура. Имаше към 40 градуса. Никакви лекарства не успяха да я смъкнат и реших да се обадя на бърза помощ. Бе към 3:00 часа посред нощите.
Обаждам се и обяснявам случаят, а на отсрещната стана ми се казва: “Господине, не може ли да отидете до Втора градска, там има спешен кабинет. Ако можете, още по-добре, се обадете на частната бърза помощ на телефон 6150.”.
Аз съм с 40 градуса температура, не мога да си седя на краката и съм леко дезориентиран, а те ме карат да шофирам или да се обадя на частна бърза помощ. Къде отиват моите пари ? Къде е здравното осигуряване ? Къде ни е бързата помощ ?

Преди време, като провеждах едно обучение на служители на бърза помощ, ги гледах как към 2-3 часа опъват масата в стаята на диспечерите и нареждат кой какво донесъл от вкъщи + бутилка бира. Да не говоря, че един сигнал бе пратен около 30 мин. след приемането му, защото операторката забрави на него! Да не споменавам, че разказваха как да пращат линейката за сладолед или банички в 6 часа сутринта.

Къде ние бързата помощ, питам пак ? Дали всичко това не е една шега и трябва да я преименуваме на “бърза пародия” ?

Обичам да правя равносметка за предната година на рожденният ми ден, а не Нова година – както правят повечето, нормални хора. Лично за мен измината година беше изпълнена с много емоции, даже повече от нормалното. Най-важното е, че положителните бяха много повече от негативните случки.

Напуснах фирмата, в която работех и се отдадох на частният бизнес изцяло. В момента главно се занимавам с www.orm.bg – компания, предлагаща услуги в сферата на е-Маркетинга и онлайн популяризацията. Освен това, наскоро сключихме партньорство с една медийна група, която работи в туристическият бранш. Така се роди е-Маркетинг за хотели. Скоро ще има повече новини за него. Имаше и много емоции, покрай задълженията ми на администратор на българската версия на играта Travian – www.travian.bg. Но за тях малко по-късно, защото скоро се навършва една година от както съм начело на Травиан България.

Щастлив съм, че изживях тази година. Научи ме на много неща. Очукаме ме доволно, което ми позволи да погледна на себи си още по-задълбочено и да разбера защо постъпвам по един, или друг начин. Самоанализа показва, че понякога реагирам без да се замисля. Неща, които никога не бих ги направил за клиентски проекти, ги правя на своите – за щастие без последици до момента. Най-важното е, че човек си взима поука от действията и се старае да не ги допуска. В професионален план всичко се нарежда, като тепърва ще се развива все повече.

В личен аспект – не както ми се искаше се развиват неща, но пак не мога да се оплача. Има какво да се желае и ми се иска, жената на сърцето ми да вярва повече на думите ми и да бъде до мен по всяко едно време. Но както обича тя да казва – няма пълно щастие :) Всичко с времето си.

Човек винаги трябва да се стреми да се усъвършенства, да получава повече и положителните моменти да преобладават. Не позволявайте на враговете, на кризата, на живота да В погажда гадни номерца. Винаги има начин да ги прецакаш ти, да бъдеш щастлив, с това което имаш. Не позволявайте надеждата да си отиде и винаги намирайте време за любимите хора и най-вече – забавление. Не всичко е работа, а щастливите моменти се раждат именно тогава, когато човек се забавлява искрено!

Нека на този светъл ден бъдем хора, вместо победители,
да бъдем честни, вместо безразлични,
да бъдем сърдечни, вместо да мислим лошо,
да притежаваме толкова обич, колкото и съмнения,
ако бъдем щастливи, вместо ядосани,
Ако изпълним и мислим по този начин, може би сме по-добри хора!

Заедно с него си отиваше и щастието, и надеждата, и копнежа. Бе готов да жертва всичко в името на щастието, но разбра, че това вече е невъжно. Сякаш нещо умря в него. Не искаше да вижда, не искаше да яде, нито да чува.
Света за него свърши…

А какви са Вашите детски спомени ? Дали и при Вас “картинката” е същата?

Дяволското гърло е пропастна пещера, която е формирана в следствие пропадането на земните пластове. Пещерата е разположена на 1,5 километра северно от село Триград в Триградското ждрело в Родопите. Основната ѝ част е заета от голяма зала, в която се намира най-високият подземен водопад на Балканския полуостров.
Името на пещерата идва от формата на входа, наподобяваща дяволска глава. Пещерата се е получила от река, падаща под земята от 42 м височина, образувайки огромна зала, наречена Бучащата зала. Дължината и е 110 метра, ширината – 40 метра, а височината и достига до 35 метра. Това е най-голямата зала в Българските пещери след входната зала на Деветашката пещера – в нея може да се побере катедралата “Св. Александър Невски”. От входа е направена изкуствена галерия с дължина 150 метра, през която се достига до основата на водното течение. Оттук 301 стъпала нагоре извеждат покрай подземния водопад до повърхността. На близо 400 м от входа на “Дяволското гърло” водите на подземнотечащата река се губят в сифон-галерия. Дължината на сифона е повече от 150 м, а след него по 60-метрова галерия подземната река напуска пещерата и излиза отново на повърхността през пещера.

Преди да започне и самата обиколко на пещерата един от водачите ни разказа малко за самата пещера.

По време на изкачването на 288 стъпала се опитах да направя няколко снимки. Не беше много добре осветено в самата пещера. Има създадена и мемориална плоча на двамата загинали водолази, които са се опитали да изследват пещерата.

29 Юли – Св. мъченик Калиник (III-IV). Св. мъченица Теодота от Никея Витинска и чедата й (304) Св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670).

а според историята:

Калин може да идва от:
латинското kalen, с което се е именувал първият ден от всеки месец;
гръцкото καλÒς – хубав, красив, прелестен, миловиден.

Името Калин винаги съм си го обичал и с горда глава заявявам, че съм кръстен на баба ми. Да е жива и здрава още дълги години. Ние, всички Калинчовци, остава да се радваме и забавляваме тази вечер!

Наздраве!

От днес съм горд собственик на HTC G1 или както е известен Google телефона. Стефан бе базикаше с “Какъв SEO си, като досега не си имал телефона на Google?”.
Е вече го държа в ръцете си и съм много щастлив. За един работа ме радва от всякъде. Wi-Fi, bluetooth, 3G, google gadgets, 3.2 MP камера и всички останали джиджавки не са му чужди.

Ако решите да стане собственик на Google телефон незабравяйте, че трябва да имате интернет достъп активиран на SIM картата, защото изисква активиране на телефона с google акаунта Ви. Малко неприятно, защото не всички желаещи да се радват на Google телефон имат мобилен Интернет – но наистина си заслужава.

Веднага щом го закачих си ъпдейтна софтуера. Честно да си кажа, това е първия джобен компютър, който ползвам и не иска да си свали софтуера локално на компютъра, да го компилира и да го обнови чак тогава.
Набързо го накачих с приложения. Много добре се справя със скоростта на зареждане.  Лесен и интуативен дизайн с лесна за използване операционна система. Не напразно Google са известни със своето Usability.

Има доста полезни добавки за Андроид, операционната система на Google телефона, които несъмнено ще направят живота Ви много по-лесен.  Трите десктопа на телефона побират доста иконки и веднага си ги сортирах по ползваемост.  Тъчскрийна веднага реагира под най-лекото докосване. Джойстика е много зарибяващ и доста голяма заигравка.

Това са ми първите впечатление. Повече след няколко дни, като му свикна.  И както каза Мишо – вече си имам “Personal tracking device” :-D (хората, които “разбират” Google, знаят за какво говоря)

Викам си, тука само “паркинги и гаражи” ЕАД са замесени, защото предните две си стоят.  Близо половин час ми отне, за да се свържа с оператор и да ми кажат в кой гараж се намира колата. От там ми заявяват, че нямат кола с такъв номер и веднага ми затвориха телефона. Ей, викам, откраднаха я. Звъня им втори път след около 5мин и този път колата ми е в системата им. Оказало се, че компютъра им забил. Е ,как ще забие точно на моя кола!

Отивам да си взема колата и какво ми бе учудването като разбрах, че е дигната заради спиране на място за инвалиди.

Как, по дяволите се оказа, че само моята кола заслужава да бъде дигната, като след знака имаше още една кола? Никакъв отговор от служителят.
Това да си с пловдивски номер в София е доста рисковано. По друг начин не можах да си обясня случката, защото всички sms си бяха отчетени коректно. Освен, че дадох малко над 20лв. за неправомерното вдигане от паркинги и гаражи, ми трябваше и да си платя и двата смс-а, които пратих.

И най-голямата ирония след всичко това, преди да тръгна към гаража на “Евлоги и Христо Георгиеви” и “Янко Сакъзов” на мястото от което бе дигната моята кола, спираше един червен Фиат Пунто с местен номер. Но два часа по-късно, когато си тръгвах от офиса, тази кола все още бе на моето място. Стоеше си непокътната и без намеци да бъде дигната.

С всеки изминал ден се чудя в каква страна живеем !? Както казваше един мой преподавател в Университета – живеем в Абсурдистан – страна на всякакви абсурди.

П.П. не оспорвам решението за вдигането на колата, а негодувам срещу факта, че само моята е вдигната при условие, че не само аз съм в нарушение.

В общи линии това са най-новите новини около блога. Ако срещнете проблеми с темите или представянето на блога, може да пишете в тази тема. Ще взема мерки да бъдат отстранени веднага!

Вчера се сдобих с една джажа за мобилен интернет от М-тел. Взех си я с предплатени MB трафик, че не ми се налага редовно да го ползвам, а и в Пловдив на повечето места ловя безплатен Wi-Fi :D
Срещу 99лв. с предплатени 1500МБ трафик ставате мобилен, в пълния смисъл на думата:)
Веднага като взех USB стика го пъхнах и то само си заради/инсталира софтуера. Малко ядове имах, че от центъра на М-тел ми казаха, че веднага е активно, а от съпорта, че след 2 часа. Но това е без значение – след близо час и нещо вече си имах мобилен интернет от М-тел.
Много съм доволен и ще си щтракам с кеф…скоро, ако не ми стигне трафика, може да мина и на някои от тарифните планове. Не са много скъпи, пък си заслужава инвестицията, за да бъдете мобилен от М-тел навсякъде, където имат 3G покритие.

Преди година имах един сериозен проблем с М-тел, но много любезно ми обясниха къде е грешката.

Да живее М-тел и долу Вивател

На 22 септември 1872 г. Димитър Общи организира обир на турската поща в Арабаконак. Левски е против, но е подкрепен единствено от поп Кръстю Никифоров. Залавянето на участниците нанася тежък удар на революционната организация. Левски получава нареждане от БРЦК и Каравелов за вдигане на въстание, но отказва да го изпълни и решава да прибере архивите на ВРО от Ловеч и да се прехвърли в Румъния.
На 27 декември 1872 г. бива заловен от турската полиция до Къкринското ханче (източно от Ловеч). При залавянето му Левски притежава редовно тескере за пътуване, дадено му от Малък Добри Койнов от ловешката махала Дръстене, но го гълта, за да го скрие от турците.
Предполага се, че причината за неговото залавяне е предателство от съмишленик. Поп Кръстю (съучредителя на комитета в Ловеч) става доносник на турските власти и дава сведения за местоположението на Левски.
До последно турците не знаят кого са заловили и Левски е откаран в Търново, за да бъде разпознат. Чак там става ясно кой е той. При Къкрина отиват едва няколко заптиета, а в случай, че са знаели кого залавят, подобна малочисленост не би била логична.
Впоследствие Левски е отведен в София, където е предаден на съд. Апостолът изгражда защитата си на основите на правата на християните според Хатихумаюна, за да не издаде някого и организацията. Той подчертал няколко пъти, че е търсил законни пътища за изменение на живота в Империята. Левски се разграничава от дейността на Димитър Общи, за да избегне криминални обвинения. Очаквало се Великото везирство да освободи всички освен обирачите на пощата, защото политически процес не е в интерес на Турция и вреди на авторитета ѝ пред Европа. Комисията за процеса е: Али Саид паша, Шакир бей и Иванчо х. Пенчович. В инструкциите към съдиите е записано да се накажат строго само ръководителите. В състава на съда са включени и българите: х. Мано Стоянов и Пешо Тодоров като представители на българската община в града. Включени са още мюсюлмани и евреи. Смъртната присъда е издадена на 14 и е потвърдена на 21 януари 1873 г. Процесът завършва, а комисията е иззела функциите на съд, което е недопустимо по законите на самата империя. 60 подсъдими са осъдени на затвор и заточение и двама са обесени — Димитър Общи и Васил Левски. Присъдите са потвърдени от султана по целесъобразност. За да не се навреди на турската дипломация, не са извършвани по-мащабни разследвания и гонения.
На 19 февруари 1873 г. присъдата е изпълнена в околностите на София.

Гордейте се, че сте българи и следвайте стъпките на Васил Левски, защото само така можем да си помогнем. “Големите” мъже на България са корумпирани политици и мафиоти, които мислят само за собственото си благо.
Нека в този ден си спомним с гордост за изминалите векове, нека си спомним величието на Родината!
Бъдете горди, че сте българи, бъдете горди, че над 1300 години българското знаме се вее над склоновете на Стара планина, Родопа, Рила и Пирина!

През изминалата седмица си бях уговорил среща с представители на ДСК Гаранция. Обадиха са няколко пъти по телефона, пък и реших, че една застраховка никога няма да е излишна. Уговорих си среща за 15:00 ч. и си бях планувал да говоря с представителите на ДСК Гаранция около двайсетина минути. 

Да, ама не се получи точно така. В следващите редове ще Ви напиша какво може да накара един потенциален клиент да се откаже от услугите на дадена органиция. Малък пример затова как несериозността към работния процес може да коства доста на компанията и как не трябва да се ходи на среща.

Както споменах по-горе срещата беше уговорена за 15:00ч. в офис, където трябваше да дойдат “агитаторите”. Чаках до 15:20 да дойде някои, ама греда … нямаше наченки да дойдат хора от дружеството за уговорената среща.Реших да се обадя и да питам какво става. Но и от централата на ДСК Гаранция не успяха да ми отговорят.
- Никога не закъснявайте за среща. Случва се да закъснеете малко, но задължително се обадете на другата страна и ги уведомете за закъснението. Все пак трябва да се предвидят всякакви препятствия. Ако ще закъснеете повече от 15мин. (според една позната толкова се чака по протокол), обадете се и се опитайте да насрочите по-късен час за срещата. Но никога не оставяйте отсрещната страна в неведение за отстъствието си.

Часовника тиктакаше след 15:25 когато на вратата се почука. Влезнаха две жени и се представиха. Разговора започна с това от какво имам нужда. Ей така просто изтрелян въпрос: “От какво се нуждаете ?”.
- Никога не започвайте така разговор, ако не искате да се провалите. Хубаво е да започнете с някакво резюме или встъпителни думи за дейността на фирмата ви. Това какво предлагате, с какви условия и в този ред на мисли. Все пак топката е във ваши ръце и трябва да предизвикате вниманието на обекта (обекта в случая бях аз).

Няколко пъти подканих госпожата, защото само с едната говорих, да ми даде насоки какво предлагат, какви са им услугите, за да знам на къде да се насоча. Все пак аз не познавам бизнеса им и не мога да им кажа какво искам направо. Мислех си, че ще има едно солидно представяне на услугите на ДСК Гаранция, но лаконичността надделя. Липсата на думи добре биха описали госпожата.
- Не отивайте на среща, ако не сте подготвени да говорите. Трябва да “омаяте” обекта, а не да го лишавате от всякаква информация, която би го разколебала да се възползва от Вашите услуги.

Поисках някакви информационни материали или брошурка на услугите на компанията, но госпожата ми отвърна, че не обичала да работи с брошури. Интересно … Трябваше да разгледам и една здравна карта, която се попълва преди застраховката, но нямали налични в момента.
- Носете със себе си някакви рекламни материали, брошурки, ако ще презентирате такъв вид услуга. Дори след разговора ще имате възможност да ги видите и да се подсетите от какво имате нужда. Визуалния ефект е най-доброто оръжие. Ако в момента не сключите застраховка, то след време ще се сетите за тях по брошурката и може да се чуете отново. Представете фирмата и услугите си в най-добра светлина.

Накрая на разговора помолих за една визитка, но ми бе отказано, защото съм познавал стажантката с която дойде въпросната госпожа. Ако съм имал интерес да потърся нея.
- Винаги носете и давайте свои визитки. Това говори за идентичност, няма от какво да се пазите. Или може би, госпожата не се гордее с работата ? Говоря за госпожата, но моля да ме извини…няма как да запомня името и без визитка.

Всички тези действия ме накараха да се откажа напълно от услугите на ДСК Гаранция. Не мога да разчитам на компания, чиито представители закъсняват за уговорена среща без да ме уведомят. Не може да презентираш и да направиш добро впечатление с лаконичност и липса на каквато и да е реклама на услугите. Не може да караш клиент да ти каже от какво има нужда, без да знае какво може да му предложиш. Най-лошо е когато водещият преговори е един от мениджърите и няма никакъв подход при воденето на такъв тип преговори, както беше в моя случай.
Внимавайте на кого се доверявате за личните си нужди!

В личен план …
… не толкова ползотворна година, но искрено се надявам следващата да е такава :) Обещах си да намаля ангажираността ми по проектите, за да ми остава повече свободно време. Последно време доста еднообразно ми стана ежедневието.

Остава да си пожелая много усмивки, щастие, късмет и повече мирни години. Кризата да отмине по-бързо, защото доста познати останаха без работа поради тази причина, изтъквана от работодателите им. Да се развивам все повече и да направим един готин QA отдел във Верео, като оправдая гласуваното доверие.
Пожелавам си и дамата на сърцето ми, да не бъде такъв инат, да слуша повече и … тя си знае :)

Забавлявайте се, защото по-късно не се знае дали ще имате тази възможност!

Неусетно дойде Коледа, а с нея и надеждата за по-добър живот, повече щастие и късмет.
Най-искрено пожелавам на всички читатели на блога много щастие, повече усмивки и щастливи моменти през следващата година. Нека всички бъдем по-добри, по-добросърдечни и да не гледаме с лоши очи. Вярвам, че всички заедно можем да успеем и да постигнем много неща през 2009.

Весело изкарване на празниците и една по-светла Коледа за всички! Белобрадия старец да Ви донесе каквото си пожелаете!

Когато надеждата умре – умира и желанието за поглед напред!
Когато надеждата умре – умира всичко, което си го желал с цялото си сърце!
Когато надеждата умре – умира вярата в чудесата!
Когато надеждата умре – умираш и ти самия!

Дано се върне някои ден!

Диком автосервиз

Преди близо месец и половина – два отидох да си сменя маслото на колата в Диком. Сервиза, който посетих бе на бул. Южен. Сериозни изглеждаха, пък и официални представители на Приста Ойл.
Представителят в магазина провери по каталог както масло ми трябва, че аз от такива неща неразбирам. От което не разбирам, не разбирам.
Изнесе ми цяла лекция как да си сложа пълна синтетика 5W – 30 на Тексако. Мяслото излезна към 100тина лева. Било много харно и за предпочитане през зимния период.
ОК…щом специалистите така казват – така ще е.
Миналия ден пътувах за Кърджали и нещо маслото почна да ми присвятка. Отидох на сервиз и всичките, около 20 монтьора се хванаха за главата. Моята количка не е нова (на 7-8 годинки е), а такова масло 5W – 30 пълна синтетика се слагало на коли, под 10 000 км.
Пълни мошеници се оказаха от Диком Пловдив. Силно ви препоръчвам да не ги ползвате, защото много сериозно може да изгорите. Още 50тина километра ми е трябвало, за да блокира двигателя, защото от автосервиза с Кърджали източиха точно 370мл. останало масло. Другото просто изгоряло.
Как може да са такива простаци? Да си кажат да им дам парите, но да ми сложат нормално масло. Предпочитам да им дам 100лв., а не да ми изплющи двигателят после. Една малка беля може да ти отвори една такава голяма.
Не ходете в Диком на бул. Южен, големи измамници и мошеници са…гледат само парите да ви вземат!

Ти си знаеш, че е за теб, злато!

Да оставим настрана, че и пожарната до 20мин не бе дошла и всичко си догоря както му е реда. Ако искаме скоро да се оправим, трябва първо да си оправим собственото държане и поведение…а дотогава само ще седим и ще си се оплакваме, колко сме зле.

. Отдавна не бях ходил на цирк и след покана към няколко човека бяхме вече там. Програмата започна малко скучно, като цяло номерата с животни не бяха това, което трябва да са от един цирк с такова име. Лъвовете бяха доста изтормозени и доста наплашени от пръчката на звероукротителят. Имаше един пудел (Джеки, ако не се лъжа), който направо ме изуми. Много добри номера правеше с единия клоун.
Признавам акробатите на цирк Балкански. Много впечатляващи. Имаше едни азиатки, които с крака жонглираха с бурета и четирикрати маси, акробат, които балансираше на няколко метра над земята върви цилиндри и баскетболна топка.
По едно време излезна една девойка и от 6 делфи изкара няколко змии и бял питон, като после си ги прибра. Не можах да разбера какво му е номера на това :)
При един от скечовете на клоуните извадиха двама души от публиката и това предизвика доста смях. Лично на мен ми беше супер забавно.

Както всеки цирк, така и Балкански не мина без мятане на ножове, брадви, редица дрсировки с животни и езда на коне.
Накрая на представлението дойде ред на коронният номер на братя Балкански – колелото на смъртта. Честно да си кажа гледах като малко дете с отворена уста. Евала им правя на хората.
Заслужава си да отиде човек на цирк! Направи ми впечатление, че възрастните посетители бяха горе-долу колкото малчуганите. Да не казвам и повече от тях. Хубаво е, човек да запази детото в себе си и от време на време да се отдаде на разтоварване и малко смях. Лошото от всичко е, че не се отделят достатъчно средства и е някак си тъпо на паузата да излезнеш и да видиш единият клоун, че продава някакви рисунки. Повечето акробати изпълняваха по 2-3, че и повече номера.

Нека не забравяме думите на цирк Балкански: “Циркът е единствената радост, която може да се купи с пари! Вашето удоволствие е наше задължение!”
Посетете и няма да съжалявате! Гарантирам Ви!

PS: снимките са взети от сайта на цирк Балкански, понеже по време на представлението бе забранено снимането.

Човек трябва периодично да се замисля за нещата от живота си. Малко или много това го “връща на земята” и му показва до къде е стигнал. Много е важно да знаем до къде сме, за да можем да си поставим бъдещи цели. Трябва да се борим, ако искаме да израстваме, да се развиваме. Много е правилна поговорката “Човек е толкова голям, колкото са му и мечтите!”.
Борете се за тях. Осмислете какво сте постигнали и започнете пак да се борите. Само така, ще израстнете и ще оставите нещо значимо след себе си!

Но ви приветствам, ако искате да ме подкрепите, може да го сторите като поставите следният линк във вашите сайтове или блогове – http://www.icat2006.org. Сайта е моя много добър приятел Мартин Христов и подкрепяйки го, ще подкрепите и мен. Ще съм Ви много благодарен, ако в следващите си постове в блоговете или сайтовете си поставите един Avtorentacar линк към сайта www.icat2006.org

Тръгнахме към 10 часа по пътя Пловдив – Асеновград – Бачково. Доста движение имаше за неделя на обяд – което наистина много ме изненада.
Доста успокояващо може да ти подейства едно такова, буквално божествено място. След като запалихме свещичка и посетихме “Плачещата икона” се поразходихме из манастира и околността.
Към 13 часа седнахме в ресторант-градина “Водопада”, които винаги посещавам когато минавам през Бачково. Много красива гледка е водопада. Малко се поизнервихме от сервитьорката, но живи и здрави се върнахме към 16 часа обратно в Пловдив.
Тази неделя доста отпускаща и зареждаща ми подейства … а на всеки, които не е ходил на Бачковският манастир му го препоръчвам най-сърдечно. Има какво да се види и задължително, трябва да почитаме българските светини!