Блог на Калин Василев

Е, днес май празнуваме имен ден. Според православният календар

29 Юли – Св. мъченик Калиник (III-IV). Св. мъченица Теодота от Никея Витинска и чедата й (304) Св. свещеномъченик Висарион Смоленски († 1670).

а според историята:

Калин може да идва от:
латинското kalen, с което се е именувал първият ден от всеки месец;
гръцкото καλÒς – хубав, красив, прелестен, миловиден.

Името Калин винаги съм си го обичал и с горда глава заявявам, че съм кръстен на баба ми. Да е жива и здрава още дълги години. Ние, всички Калинчовци, остава да се радваме и забавляваме тази вечер!

Наздраве!

Защо ми причини това ? Нима това заслужих аз от теб ?

От днес съм горд собственик на HTC G1 или както е известен Google телефона. Стефан бе базикаше с “Какъв SEO си, като досега не си имал телефона на Google?”.
Е вече го държа в ръцете си и съм много щастлив. За един работа ме радва от всякъде. Wi-Fi, bluetooth, 3G, google gadgets, 3.2 MP камера и всички останали джиджавки не са му чужди.

Ако решите да стане собственик на Google телефон незабравяйте, че трябва да имате интернет достъп активиран на SIM картата, защото изисква активиране на телефона с google акаунта Ви. Малко неприятно, защото не всички желаещи да се радват на Google телефон имат мобилен Интернет – но наистина си заслужава.

Веднага щом го закачих си ъпдейтна софтуера. Честно да си кажа, това е първия джобен компютър, който ползвам и не иска да си свали софтуера локално на компютъра, да го компилира и да го обнови чак тогава.
Набързо го накачих с приложения. Много добре се справя със скоростта на зареждане.  Лесен и интуативен дизайн с лесна за използване операционна система. Не напразно Google са известни със своето Usability.

Има доста полезни добавки за Андроид, операционната система на Google телефона, които несъмнено ще направят живота Ви много по-лесен.  Трите десктопа на телефона побират доста иконки и веднага си ги сортирах по ползваемост.  Тъчскрийна веднага реагира под най-лекото докосване. Джойстика е много зарибяващ и доста голяма заигравка.

Това са ми първите впечатление. Повече след няколко дни, като му свикна.  И както каза Мишо – вече си имам “Personal tracking device” :-D (хората, които “разбират” Google, знаят за какво говоря)

Преди известно време ми се случи следният казус, в сблъсък със Софийски паркинги и гаражи.
Понеже централния офис на фирмата, в която работя се намира в София се налага доста често да пътувам до там. Офиса e на ул. Георги Бенковски в центъра.
Един зимен ден отивам аз и паркирам близо до кръстовището на ул. Будапеща и ул. Искър. Води се синя зона.

На рисунката, аз съм с третата (оранжева) кола. Малко преди края на първата кола има забит знак за инвалиди.
Паркирам си аз преспокойно и си пращам два sms, че да не мисля два часа за паркирането. Отивам на обяд и ми се наложи да отскоча да си взема нещо от колата. Но какво да видя – колата е няма.

Викам си, тука само “паркинги и гаражи” ЕАД са замесени, защото предните две си стоят.  Близо половин час ми отне, за да се свържа с оператор и да ми кажат в кой гараж се намира колата. От там ми заявяват, че нямат кола с такъв номер и веднага ми затвориха телефона. Ей, викам, откраднаха я. Звъня им втори път след около 5мин и този път колата ми е в системата им. Оказало се, че компютъра им забил. Е ,как ще забие точно на моя кола!

Отивам да си взема колата и какво ми бе учудването като разбрах, че е дигната заради спиране на място за инвалиди.

Как, по дяволите се оказа, че само моята кола заслужава да бъде дигната, като след знака имаше още една кола? Никакъв отговор от служителят.
Това да си с пловдивски номер в София е доста рисковано. По друг начин не можах да си обясня случката, защото всички sms си бяха отчетени коректно. Освен, че дадох малко над 20лв. за неправомерното вдигане от паркинги и гаражи, ми трябваше и да си платя и двата смс-а, които пратих.

И най-голямата ирония след всичко това, преди да тръгна към гаража на “Евлоги и Христо Георгиеви” и “Янко Сакъзов” на мястото от което бе дигната моята кола, спираше един червен Фиат Пунто с местен номер. Но два часа по-късно, когато си тръгвах от офиса, тази кола все още бе на моето място. Стоеше си непокътната и без намеци да бъде дигната.

С всеки изминал ден се чудя в каква страна живеем !? Както казваше един мой преподавател в Университета – живеем в Абсурдистан – страна на всякакви абсурди.

П.П. не оспорвам решението за вдигането на колата, а негодувам срещу факта, че само моята е вдигната при условие, че не само аз съм в нарушение.