Блог на Калин Василев

На 1ви Септември стартира второто SEO състезание за специалистите от България. Участниците в състезанието ще се борят за оптимизация на ключовата дума avorentacar за google.bg. Този път организатори на събитието са Пламен Томов (bgkulinar) и Илиян Христов (iliaksim), като главен спонсор е www.rent.bg. Правилата и записване за участието става на www.princrease.com. Заелият първо място на 28 Февруари 2009 ще прибере 2000лв, като има награди и за 2ро и 3то място.
Аз честно да си кажа няма да се включва официално в него, а само пуснах едно блогче за avtorentacar на старият домейн, с който участвах на предното състезание. Искам да видя само с писане на съдържание до къде ще я докарам.

Но ви приветствам, ако искате да ме подкрепите, може да го сторите като поставите следният линк във вашите сайтове или блогове – http://www.icat2006.org. Сайта е моя много добър приятел Мартин Христов и подкрепяйки го, ще подкрепите и мен. Ще съм Ви много благодарен, ако в следващите си постове в блоговете или сайтовете си поставите един Avtorentacar линк към сайта www.icat2006.org

Днес решихме да се поразходим до Бачковският манастир. Времето бе идеално – лек ветрец и слънце, което не напича :)

Тръгнахме към 10 часа по пътя Пловдив – Асеновград – Бачково. Доста движение имаше за неделя на обяд – което наистина много ме изненада.
Доста успокояващо може да ти подейства едно такова, буквално божествено място. След като запалихме свещичка и посетихме “Плачещата икона” се поразходихме из манастира и околността.
Към 13 часа седнахме в ресторант-градина “Водопада”, които винаги посещавам когато минавам през Бачково. Много красива гледка е водопада. Малко се поизнервихме от сервитьорката, но живи и здрави се върнахме към 16 часа обратно в Пловдив.
Тази неделя доста отпускаща и зареждаща ми подейства … а на всеки, които не е ходил на Бачковският манастир му го препоръчвам най-сърдечно. Има какво да се види и задължително, трябва да почитаме българските светини!

Тази седмица ми се наложи да се “сблъскам” с Агенцията по вписвания или по-точно с Имотния регистър. Трябваше да извадя удостоверение за тежести на един имот. Викам си – лесна работа, няма да имам никакви нерви и ядове. Да, ама съм се лъгал.
Мъките започнаха още с подаването на заявление за издаване на това удостоверение. Наложи се да попълвам молба по образец, която агенцията не предоставя. Алтернативата бе да я пиша на ръка или да платя 2лв. за едно копие от близкия ксерокс. Това май беше най-скъпият ксерокс, който съм плащал до момента. Наредих се на опашката и седях там близо 50мин., за да си подам документи за по-малко от 2 минути, при една доста навъсена служителка (а беше още около 9 часа. Не искам да си я представям към края на работния ден).
След три дни отидох да си ги взема. Реших, че сега няма да чакам на опашката, защото какво толкова – трябва да си взема едно удостоверение и се предполагаше, че няма да има “задръстване”. Да, ама пак не. Наредих се на опашката и чаках близо час, защото работи само едно гише и предаването на документа изисква доста усилия, подписи и преглеждане на документите. Всички граждани, които бяха на опашката се изнервят доста. Задухата и топлината лъха още от вратата на агенцията. След близо час чакане се сдобих с този документ.

Цялото това ме навежда на мисълта и ме кара да мечтая, кога и българските държавни институции ще заработят като европейските. Защо е необходимо да плащаме толкова данъци и такси, а не се прави нищо, за да се облекчи българският гражданин. Нима е толкова трудно да се направи една система, която да си подаваш и получаваш всичко онлайн. Да оставим настрана, че имотният регистър се прави повече от 4 години от Сименс и все още не е готов. Много корупция и скандали се носят около него.
Питам се докога трябва да се борим срещу бюрокрацията, докога ще трябва да търпим това? И най-важният въпрос – кога България ще стане като нормалните европейски страни, след като всички от управляващите парадират, че всичко ни е европейско ?

Редакция: накрая се оказа, че пак трябва да минавам през всички тези мъки. Понеже имота има смяна на собственик през последните 10 години и трябва да подам още едно заявление, че за всеки собственик се подавало и плащало отделно. При зададен въпрос, защо това не ми бе казано от колежката Ви, ми се отговори: “Тя не е длъжна да ви го казва”.
От къде дявол го взел аз да знам, че за всеки собственик трябва да се подава отделно искане за тежести :( … ей това всеки ден ме отказва да се боря срещу неуредиците и простотията в българските управляващи!

В петък се прибрах към 22:30 от работа и гледам, че са ми спрели Интернет достъпа. Причината – бях забравил да си платя месечната такса на доставчика. Изведнъж взех решението да не си го плащам няколко дни, за да си почина. Намерих повод да си прочета една книжка, която бях купил преди близо 2 месеца и за която все не ми стигаше време.
Управление на проекти, част от Харвард бизнес ревю серията. Мога да кажа, че що годе полезна книжка. Обяснява някои общи неща за управлението на проекти, които не са от софтуерна гледна точка.
Като цяло тази седмица без Интернет ми подейства много зареждащо. Позволи ми да си почина. Отдавна не бях се замислял глобалната мрежа колко “надълбоко” е навлязла в моя живот. Нито си проверявах пощата, нито четях любимите си сайтове и форуми. Както се казва – пълен релакс. Но няма как да избягам от това. От днес започва всичко по старому. Напрежението, имейлите, работата … всичко се връща с пълна сила! Колко по-прост би бил живота ни без Интернет. Но съм сигурен пък и че не бихме могли да го живеем без него.

Между другото през тези дни се убедих, че Венета наистина показва голям прогрес, за тези близо три месеца работа по сайта за обяви за имоти и обяви за автомобили. Много добре се справя и напълно оправдава доверието, което и се гласува. Продължавай така, Вени!