< Browse > Home / Лични / Blog article: Когато надеждата умре …

| Mobile | RSS

Когато надеждата умре …

December 14th, 2008 | 10 мнения | Публикувано в Лични

Винаги съм се питал как ли ще се чувствам, ако умре надеждата у мен. Какво ли ще бъде усещането и дали ще мога да се спрява?
Е те, дойде този момент. Днес надеждата умря в мен. Наистина не е приятно усещането. На никого не го пожелавам. Сърцето ти се свива, някакво безразлично ти е и се чудиш къде да се завреш.
Не съм предполагал, че това може да ми се случи…но уви. Нещата понякога не стават, така както сме ги планирали. Нямаш желание дори да станеш от леглото, нямаш желание дори да се погледнеш в огледалото.

Когато надеждата умре – умира и желанието за поглед напред!
Когато надеждата умре – умира всичко, което си го желал с цялото си сърце!
Когато надеждата умре – умира вярата в чудесата!
Когато надеждата умре – умираш и ти самия!

Дано се върне някои ден!

About the author

Kalin4y Консултант по управление на онлайн репутация (ORM), е-PR и e-маркетинг, SEO оптимизация и email маркетинг. За контакти e-mail: [email protected], skype: kalin4y_eha или Google

Leave a Reply 2928 views, 1 so far today |
Follow Discussion

10 Responses to “Когато надеждата умре …”

  1. Stilgar Says:

    Кaline ti da ne si stanal emo?

  2. Иван Says:

    Калине, я се стегни. Надеждата винаги има, но по-важното е, че когато човек си постави цел, непостижими неща няма. С достатъчно голям лост мога да преобърна дори Земята, това е проста физика!

  3. До Иван Says:

    Иване, като цитираш Архимед поне го споменавай и се постарай да има физически смисъл. Трябва ти опорна точка! А за теб Калине, това е много важен етап от живота на всеки човек и е хубаво, че се е случила на тези години, а не после. Някой ден ще оцениш това, което е променил в теб този момент.

  4. Калоян Борисов Says:

    Така си мислиш ,че всичко е мъртво , просто си отдавал прекалено голямо значение на нещо (най-вероятно на някоя).

    Преживява се , и след време става още по интересно :P.

  5. Янина Says:

    Хей, знам какво е чувството, и знам, че който каквото и да ти говори, в този момент нямаш желание дори да кажеш каквото и да било.
    Изживей си момента, отдай му се, пострадай, изпразни себе си от всичко и тогава ще си готов за нови подвизи на чисто…
    Толкова готин блог имаш, току що го открих и мисля да го следя постоянно…

  6. Kalin4y Says:

    Янина, на думи звучи много добре, но реално е доста трудно да се постигне.

    И благодаря за благинити казани за мойто скромно блогче :)

  7. Stilgar Says:

    Izkliuchitelnо zabaven blog. Vinagi s trepet otvariam novite statii kogato mi se poiaviat v RSS feed-a. Vinagi zariazvam vsiakakva rabota za da gi procheta svoevremenno. Komentarite sushto sa na nivo. Tolkova mudri poslania mogat da se prochetat tuk, che glavata mi ne go pobira.

  8. Янина Says:

    Да, трудно е наистина. Има един арабски философ Халил Джубран, който казва нещо много интересно. Колкото по-надълбоко стига тъгата или болката, толкова по-дълбоко след това усещаш и щастието, и радостта.
    Айде да не философствам много, че и аз сама не си следвам умните приказки.;)

  9. lion_dess Says:

    калин4о ела да си поговорим за надеждата :)))

Leave a Reply