Блог на Калин Василев

Днес ставам на 24 и с всяка една изминала година човек става все по-мъдър и отговорен. Поне така казват хората, вече минали по този път.

Обичам да правя равносметка за предната година на рожденният ми ден, а не Нова година – както правят повечето, нормални хора. Лично за мен измината година беше изпълнена с много емоции, даже повече от нормалното. Най-важното е, че положителните бяха много повече от негативните случки.

Напуснах фирмата, в която работех и се отдадох на частният бизнес изцяло. В момента главно се занимавам с www.orm.bg – компания, предлагаща услуги в сферата на е-Маркетинга и онлайн популяризацията. Освен това, наскоро сключихме партньорство с една медийна група, която работи в туристическият бранш. Така се роди е-Маркетинг за хотели. Скоро ще има повече новини за него. Имаше и много емоции, покрай задълженията ми на администратор на българската версия на играта Travian – www.travian.bg. Но за тях малко по-късно, защото скоро се навършва една година от както съм начело на Травиан България.

Щастлив съм, че изживях тази година. Научи ме на много неща. Очукаме ме доволно, което ми позволи да погледна на себи си още по-задълбочено и да разбера защо постъпвам по един, или друг начин. Самоанализа показва, че понякога реагирам без да се замисля. Неща, които никога не бих ги направил за клиентски проекти, ги правя на своите – за щастие без последици до момента. Най-важното е, че човек си взима поука от действията и се старае да не ги допуска. В професионален план всичко се нарежда, като тепърва ще се развива все повече.

В личен аспект – не както ми се искаше се развиват неща, но пак не мога да се оплача. Има какво да се желае и ми се иска, жената на сърцето ми да вярва повече на думите ми и да бъде до мен по всяко едно време. Но както обича тя да казва – няма пълно щастие :) Всичко с времето си.

Човек винаги трябва да се стреми да се усъвършенства, да получава повече и положителните моменти да преобладават. Не позволявайте на враговете, на кризата, на живота да В погажда гадни номерца. Винаги има начин да ги прецакаш ти, да бъдеш щастлив, с това което имаш. Не позволявайте надеждата да си отиде и винаги намирайте време за любимите хора и най-вече – забавление. Не всичко е работа, а щастливите моменти се раждат именно тогава, когато човек се забавлява искрено!

Сърцето ми от мъка се свива,
в душата витае тъга,
с мечтата да бъда щастлив
от мен си отиваш сега.
Къде ли без теб ще отида,
с какво ли ме чака света?
Не ще ме на сбогом извикаш,
не ще ми протегнеш ръка!
Ще плача, ще викам от болка,
ще чувствам гласа ти в съня,
в безкрайните нощи тревожни,
ще чувствам позната ръка.
Ще идваш с хиляди спомени,
ще спомняш познато места,
отново с нежност затрогваща,
ще шепнеш любими слова.
Снимката малка ще гледам,
и тя ще разказва за теб,
ще слушам от обич пленен,
омайните думи безчет!

Последните дни ме налегнаха едни размисли и страсти, но без да гледам проф. Вучков. :) Накарах се, да се позамисля какво съм постигнал до момента и за какво да се боря занапред.
Осъзнах, че съм постигнал доста, но несъмнено има какво да искам. Все пак човек трябва да се бори и да преследва високите си цели, ако иска да расте и да се развива.
Имам добра работа, на която между другото не отдавам всичко от себе си…но това следва да се промени :) Все пак работя с много готини хора и ще е нечестно да не се раздам. Имам си собствeна, странична от работата ми дейност и едно екипче от дузина човека, което ръководя. Имам си покрив над главата, който си търси втори съжител :D Видял и преживял съм много, което несъмнено си е голям опит.
Изгубил съм доста. Изгубих близки хора – едни си отиваха, други няма да се върнат повече. Изгубих тинейджърските си години, но не съжалявам затова. Пубертета не можа да ме хване напълно … може би, затова съм си едно пораснало дете :)

Човек трябва периодично да се замисля за нещата от живота си. Малко или много това го “връща на земята” и му показва до къде е стигнал. Много е важно да знаем до къде сме, за да можем да си поставим бъдещи цели. Трябва да се борим, ако искаме да израстваме, да се развиваме. Много е правилна поговорката “Човек е толкова голям, колкото са му и мечтите!”.
Борете се за тях. Осмислете какво сте постигнали и започнете пак да се борите. Само така, ще израстнете и ще оставите нещо значимо след себе си!

В петък се прибрах към 22:30 от работа и гледам, че са ми спрели Интернет достъпа. Причината – бях забравил да си платя месечната такса на доставчика. Изведнъж взех решението да не си го плащам няколко дни, за да си почина. Намерих повод да си прочета една книжка, която бях купил преди близо 2 месеца и за която все не ми стигаше време.
Управление на проекти, част от Харвард бизнес ревю серията. Мога да кажа, че що годе полезна книжка. Обяснява някои общи неща за управлението на проекти, които не са от софтуерна гледна точка.
Като цяло тази седмица без Интернет ми подейства много зареждащо. Позволи ми да си почина. Отдавна не бях се замислял глобалната мрежа колко “надълбоко” е навлязла в моя живот. Нито си проверявах пощата, нито четях любимите си сайтове и форуми. Както се казва – пълен релакс. Но няма как да избягам от това. От днес започва всичко по старому. Напрежението, имейлите, работата … всичко се връща с пълна сила! Колко по-прост би бил живота ни без Интернет. Но съм сигурен пък и че не бихме могли да го живеем без него.

Между другото през тези дни се убедих, че Венета наистина показва голям прогрес, за тези близо три месеца работа по сайта за обяви за имоти и обяви за автомобили. Много добре се справя и напълно оправдава доверието, което и се гласува. Продължавай така, Вени!