Сбогува се … и тръгна към своя последен път. Бе жизнерадостен, весел и винаги усмихнат. Една усмивка, която задължително те обземаше, когато бе с теб.
Движеше се от една надежда – надежда, която му позволяваше да се бори с всички сили толкова време. Копнеж, който не му позволяваше да се откаже и въпреки всичко винаги гледаше напред.
Чувствата му бяха искрени и дълбоки, искаше да бъде щастлив. Щастие, което граничеше вече с невъзможнотo.
Заедно с него си отиваше и щастието, и надеждата, и копнежа. Бе готов да жертва всичко в името на щастието, но разбра, че това вече е невъжно. Сякаш нещо умря в него. Не искаше да вижда, не искаше да яде, нито да чува.
Света за него свърши…
